Считано от 1 септември 2007г. БНБ вдигна значително МЗР от 8% на 12%. Мотивите за това са тривиални. Да не „прегрее” българската икономика, да се намали търговския дефицит, да се ограничи потреблението, да се задържи инфлацията и т.н. Как ще се постигне всичко това - вдигат се МЗР, от там се ограничава кредитирането, следва спад в потреблението на вносни стоки, т.е. намалява растежът на отрицателното салдо по текущата сметка и накрая инфлацията е под контрол. Към настоящия момент определено може да се твърди, че така набелязаните цели не са постигнати. Растежът на кредитирането не се свил, както очакваха от БНБ. Ако не бяха негативните ефекти от колапса на международните финансови пазари, растежът на кредитите би бил още по-голям. Повишаването на МЗР не доведе до ограничаване на кредитирането, защото: 1.      България вече е част от международните финансови пазари. Страната ни вече не е затворена икономика, каквато беше през 90-те години. Използването на МЗР обикновенно работи в затворени икономики.БНБ не може да свие ликвидността в страна, членка на ЕС. Преобладаваща част от банковите активи у нас се държат от банки с чуждестранни собственици, които имат отличен достъп до международните финансови пазари. Тези банки, въведоха нови практики на кредитиране, с основна насоченост -заобикаляне на регулацията на БНБ по отношение на МЗР. Например: ·        По отношение на корпоративното кредитиране - местни корпоративни клиенти се финансират директно от банките „майки” в чужбина или местните банки директно цедират отпуснати вече кредити на своите банки собственици в чужбина. Така излиза, че горепосочените кредити се финансират с депозити, акумулирани в чужбина, където МЗР са доста по-ниски; ·        По отношение на жилищното и потребителско кредитиране, вкл. лизинга – темповете на растеж на небанковите финансови институции са най-големи във финансовия отрасъл като цяло. Същите са дъщерни компании на банките у нас, не начисляват МЗР у нас, а се финансират от банките „майки” в чужбина, където МЗР са много по-ниски. 2.      БНБ и правителството не работят в синхрон. Ясно е вече на всички, че у нас, въпреки Валутния съвет, БНБ провежда парична политика и то използвайки единствено възможния и възможно най-грубия, инструмент, този на МЗР. От макроикономическа гледна точка, МЗР се третират и като данък върху спестяванията. От една страна правителството намаля преките подоходни данъци, а от друга БНБ вдига „данъка върху спестяванията”. Да не говорим за харченето на бюджетния излишък, което особено тази година, преди избори ще е рекордно. Противоречието е очевидно. Не съществува „финна” настройка на икономиката. Същата се управлява шоково: рязко намаляне на преките данъци и в същото време рязко увеличване на МЗР (данък върху спестяванията). Такова управление никога на е било ефективно. Напротив, само преди около 12 години, тази липса на синхрон между изпълнителна власт и „независимата”, по закон, БНБ доведе до сурова икономическа криза, след която МВФ ни застави да въведем Валутния съвет. Има основание да се мисли, че повишаването на МЗР не само не постигна набелязаните цели, но доведе и до обратен ефект, а именно стимулира кредитирането. Само по себе си, вдигането на МЗР пряко доведе до загуба на доходност за всички банки. Последните компенсираха този негативен ефект, като увеличиха обема и цената на кредитирането. Силният икономически растеж у нас абсорбира шока от увеличените лихви сравнително лесно и това позволи на банките да приложат масово описаните по-горе „нови” кредитни практики. От гледна точка на конкуренцията в банковия сектор, повишаването на МЗР имаше дискриминиращ ефект. Едно от конкурентните предимства на големите банки, с чуждестранни собственици, спрямо банките, с български собственици, е по-лесния достъп до ликвидност от чужбина. С рестриктивната си парична политика БНБ усили точно това конкурентно предимство и то във времена на световна криза на финансовите пазари. В заключение, БНБ трябва незабавно да намали МЗР до предишните им нива от 8% и да спре да провежда „шокова” парична политика. Така икономиката ще стане по-предвидима, а фискалната политика по-ефективна.

"Игра на кредитна експанзия", в. Капитал

"Когато преди няколко години кредитирането растеше нездравословно бързо, БНБ водеше антициклична политика и се опитваше да ограничи бума. Тогава банките се нагодиха и измислиха начини да скрият по някоя карта в ръкава. Най-общо те вадеха кредити от балансите си, като ги продаваха на банките си майки или на техни специализирани дружества (SPV - special purpose vehicle) и така си осигуряваха свеж ресурс. Така намаляваха кредитните си портфейли за пред регулатора, получаваха свеж ресурс и продължаваха с експанзията. Сега, когато финансовите пазари са замръзнали, кредитирането е свито, новите заеми не са достатъчни да осигурят приличен доход и банките взеха да връщат обратно продадени кредити, за да вкарат доход."

и един коментар към тази статия:

"Секюритизация - друг път. Всичко се правише от местните банки да не заделят големи минимални задължителни резерви в БНБ, който до скоро бяха 12% от депозитната база, докато банките "майки" в чужбина заделяха около 2%. Ето до какво доведоха мерките на БНБ по "ограничаване" на кредитната активност. Вдигането на МЗР в края на 2007г. на 12% бе пълен абсурд."

http://www.capital.bg/show.php?storyid=829279