Отговорът на този въпрос зависи изцяло от политиката на държавата към образованието. Човешкият капитал все още е най-голямото конкурентно предимство на България, но въпроса е до кога. Ето един пример, който ми  предостави един мой студент, изкарал 30 дневен стаж в една сравнително малка, в глобален аспект, фирма. C3i Incorporated е основана в Ню Йорк през 1993г. с основен предмет на дейност: предоставяне на IT, консултантски и аутсорсинг услуги. Клиенти на тази компания са различни фармацевтични фирми от цял свят. В момента седалището на компанията е в Morristown, NJ и има офиси в САЩ, Индия и България. Без да се спирам подробно на спецификата на дейността й ще отбележа, че комуникацията и обслужването на клиентите ангажира доста голяма част от човешките й ресурси. В началото на 2000г. компанията се разширява и открива офис в Хайдерабад, Индия, където концентрира преобладаваща част от дейността си по обслужване на клиенти. Изключително ниската цена на труда и високата степен на изпълнителност на индийците като нация, са основните причини за реализацията на този проект. За съжаление на индийците, и за наш късмет, клиентите на C3i са недоволни от качеството на предлаганите услуги, и за да може да ги задържи, през 2005г. компанията открива нов офис в България, където пренасочва почти цялата дейност на индийския офис. В Хайдерабад остават само дейности като репортинг и вътрешна системна поддръжка. Клиентите остават доволни от качеството на услугите предлагани от българския офис. Основните предимства тук са доброто владеене на английски език и възможностите за предлагане на мултиезично обслужване. Въпреки кризата, C3i се развива с бързи темпове и продължава да наема нови служители. Понастоящем в компанията работят 200 служители в България, 333 в САЩ и 215 в Индия. Изводи: В много случай на аутсорсинг, качеството на услугата има толкова значение, колкото и себестойността. От друга страна, при ниска себестойност, добавената стойност също е ниска. Основен производствен фактор при аутсорсинга е човешкия капитал. Колкото „материала”, както казват политиците, е по-качествен, толкова крайният продукт ще е с по-голяма добавената стойност. Заключение: Ако следваме съветите на Майкъл Портър, държавата трябва да инвестира там където има конкурентни предимства, т.е. където възможностите за създаване на добавена стойност са най-големи. Считам, че човешкият капитал у нас все още е конкурентно предимство, но едва ли ще остане за дълго. Образованието, би следвало да е приоритет на всяко правителство, независимо от опасенията, че видите ли, след като ги образоваме ще избягат в чужбина. Последното е абсолютно грешна теза. Първо няма да избягат много, и второ, тези, които избягат, ще се присъединят към най-големия чуждестранен инвеститор у нас, този на българските емигранти.

http://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/democracy/01authors/marinov2/marinov14.htm
http://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/democracy/01authors/marinov2/marinov55.htm

Докато държавните учреждения... задоволяват потребностите ни, ние ще оставаме в нашето сегашно състояние, житейските трудности няма да бъдат победени, а ние самите няма да сме способни да ги победим. Никакво количество държавно образование няма да направи един народ наистина интелигентен; никакво количество закони против бедността няма да задоволят потребностите на нацията; никакво количество трудови закони няма да ни направят по-добри родители. Тези големи проблеми, които ние сега напразно се опитваме да решаваме чрез закони на парламента, чрез забрани и наказания, са всъщност големи възможности за прогрес, ако само ги преодоляваме като развиваме в себе си по-голямо желание, като полагаме по-големи усилия, като извикваме в осъсъществаваме по-големи морални сили и като усъвършенствуваме нашата естествена способност да работим съвместно в доброволни сдружения. Да оставим нашите потребности да бъдат задоволявани от голяма държавна машина, да бъдем регулирани и надзиравани от големи множества чиновници, които сами са роби на системата, която обслужват, в дълъг период няма да ни научи на нищо, и няма да ни ползва никак.
Грешка е да си въобразяваме, че държавните дейности и индивидуалните усилия могат да съществуват едно до друго. Умствените навици, характерни за всяко от тях, са така различни, че едното неизбежно ще унищожи другото. . . . Хората няма да вършат неща за себе си или за другите, ако повярват, че такива неща могат да се придобият без усилия от тяхна страна. Няма да има достатъчен стимул. Докато съществува надеждата, че можеш да използваш раменете на друг човек, кой ще подложи своите собствени рамене под товара? Трябва също да се помни, че докато хората не бъдат оставени на своите собствени ресурси, те няма да знаят какво е възможно и какво не е възможно за тях. Ако преди половин век държавата беше осигурила за всички нас закуска и обед, практиката на нашите оратори днес би била да приемат за даденост, че не е възможно сами да се грижим за себе си.

Тук няма как да не се съглася. Необразована нация няма как да прави голям БВП и да развива индустрия.
И това трябва да почва още от основното и средно образование.

Индия и другите азиатски държави бележат растеж, който може да надмине този на западните страни през следващите десетилетия. Икономиката на Китай расте повече от девет процента годишно, на Индия с осем. Югоизточните азиатски “тигри” се възстановиха от финансовата криза през 1997 и подновяват своя марш напред.

И добре, че България няма да бъде Индия. Кой би понесъл крави, маймуни и плъхове не само да пръхтят в кал и мръсотия наравно с хората, но и да бъдат боготворени от последните.
Иначе Южна Азия е друго нещо. Там е Рая на земята. Тук обаче е моето семейство и приятели, който не бих ги заменил с нищо, дори и в условията на рецесия.

Вярно е,че икономиките на Индия и Китай бележат голям ръст в последните години,който не само че може да задмине този на развитите страни,а и наистина го е направил.Но за достигане на западните стандарти е немислимо да се говори.Във всяка от двете посочени страни ок. 700-800 милиона души живеят в изключително слабо развити селски райони при отсъствието на почти всякаква цивилизация.Това са огромни маси от неграмотни и крайно бедни хора,които преживяват на ръба на оцеляването.Средната продължителност на живота там е изключително ниска,което е още един показател за нивото на жизнения стандарт.Трябва да се има предвид,че величината на икономическия растеж все още не е показател за всестранно развита икономика,а още по-малко за стандарт на живот.Така че,на споменатите страни,както и на Русия,да речем,ще им трябват столетия с подобен ръст на икономическите си показатели,за да се доближат до благоденствието на западните общества.Това го казвам като реплика към някои хора,особено оптимистично настроени към азиатските гиганти по население,но все още едва прохождащи в икономическото си развитие държави.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=730710

"Ние не сме по-евтини от Индия, но можем да заложим на качеството и експертизата на нашите специалисти. И в крайна сметка с този балансиран микс от фактори като цена, професионализъм, надеждност и бързина да сме по-конкурентни от Индия."

http://com.investor.bg/?cat=263&id=83053

България e още по-привлекателна аутсорсинг дестинация, заради кризата. Това показват наблюденията на Call Point New Europe, който представи страната ни на най-голямото аутсорсинг изложение в света, съобщиха от компанията.

http://www.infostock.bg/infostock/control/news/details/24651/bg

"България, изглежда, се наложи като добра дестинация на световния аутсорсинг пазар. И настоящето, и бъдещето изглеждат почти добре. "

http://www.capital.bg/show.php?storyid=865252&ref=email_press

Ръстът в България е по-висок от средния и ще се запази през следващите години, тъй като страната ни и регионът имат голям потенциал да предлага качествена услуга срещу по-ниски разходи, коментира Филип Угринов, изпълнителен директор на компанията.

Според доклад за 2009 г. консултантската агенция A.T. Kearney България е най-привлекателната страна в Европа за аутсорсване на услуги. Критериите за оценка са финансова привлекателност (заплати, инфраструктура и данъчни разходи), квалификация на кадрите и обща бизнес среда.

България изпреварва Румъния, която се нарежда след страната ни в категориите „Финансова привлекателност” и „Бизнес среда”, но е преди нас по показател „Работна сила”.

http://www.investor.bg/?cat=5&id=94746

Страната ни държи стабилни позиции в първата петнайсетица на най-атрактивните локации за аутсорсинг и офшоринг и в света. Оценката е базирана на критерии като финансова атрактивност, цялостна икономическа обстановка и квалифицирана работна ръка, каза Атанас Гаров, изпълнителен директор на българския клон на "Колиърс". Според него моментът е изключително подходящ за България да привлече инвестиции в аутсорсинг индустрията. "Аутсорсингът би могъл да се превърне в основен икономически двигател за страната ни с възможност да разкрие голям брой висококвалифицирани работни места. За да се случи това е необходим и активен ангажимент на държавата в лицето на правителството, местната администрация и бизнеса", посочи Гаров.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/03/08/869640_na_dondukov_2_organiziraha_ceremoniia_po_izprashtane/