Прочетен: 3163 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2010 16:47
Преди известно време писах тук, че надзорните функции на КФН трябва да бъдат обединени с тези на Банков надзор в БНБ. Тогава се аргументирах само финансово в полза на това преструктуриране. Допуснах, че качеството на надзорните услуги ще се запази същото, но разходите за предоставянето им ще бъдат значително редуцирани. Тук, както и вероятно в следващи постинги, искам да обърна вниманието Ви върху аргументи в полза на сливането на двата надзора свързани с качеството, не толкова с цената, на надзорните услуги. Теоретично може много да се пише, но си мисля, че ще Ви е по-интересно да говорим с примери от родната ни действителност. Първият казус, на които вчера се натъкнах, е свързан с „Проучване и добив на нефт и газ” АД (ПДНГ) - публична компания, дъщерна на „блу чипа” „Химимпорт” АД. Последният, както добре Ви е известно е финансов конгломерат, част от който е и „ЦКБ” АД. Не случайно използвам термина „финансов конгломерат”, защото точно при регулирането на този тип структури, ползата от централизиран надзор е безспорна.
Сега обръщам вниманието Ви на стр. 26 от междинен съкратен финансов отчет на ПДНГ към 30.06.2010г., където се натъкнах на следното „странно” съвпадение. Дружеството има да взема от някои от собствениците (акционерите си) сумата от 4,576,000 лв., точно толкова, колкото има да дава на „ЦКБ” АД. Схемата вероятно е реализирана по следния начин: „Българска петролна рафинерия” ЕООД, дъщерно дружество на ПДНГ е взела някакъв вид заем от „ЦКБ” АД, който впоследствие е предоставен на акционер или група акционери на ПДНГ. Можем само да се досещаме кои са тези акционери. Ако така е реализирана схемата, не представлява ли това „скрито”, макар и не особено старателно, финансиране, което „ЦКБ” АД е предоставила на въпросните акционери в ПДНГ?
От друга страна „ЦКБ” АД е публична компания и се регулира от КФН, но основно е под надзора на БНБ, докато ПДНГ се регулира само от КФН. Не, че последната не може да си свърши работата и да информира БНБ за „съвпадението”, но едва ли има достатъчно мотивация за това. Много вероятно е, БНБ да не знае, кой е крайния бенефициент на горепосоченото финансиране. По документи това е „Българска петролна рафинерия” ЕООД, но в действителност заемните средства се ползват от някои друг, неясен за централна банка бенефициент. Ако двата надзора бяха на едно място, БНБ би знаела повече, следователно би вземала по-информирани решения, т.е. банковия надзор би бил по-качествен. Нещо, което особено сега е от изключително значение както за инвеститорите, така и за икономиката като цяло.
Материалът има аналитичен характер и не е препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.
СОФИКС достигна непосредствения таргет н...
Корекция на корекцията ли беше днешният ...
03.09.2010 10:24
Предвижда се създаването и на Комитет за системния риск, който ще има за задача да следи какви рискове крие финансовият сектор за икономиката на Съюза. "
http://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=39339
Изглежда не сте прав за централизирания надзор у нас. В ЕК мислят по друг начин!
Поздрави!