Офшорни компании са сред собствениците и кредиторите на голям брои български фирми. В този смисъл инвестираните от тях средства представляват съществена част от преките чуждестранни инвестиции и брутен външен дълг на страната. Въпреки икономическата криза и сравнително благоприятния данъчен климат у нас броят на анонимните инвеститори, регистрирани на екзотични острови не намалява. Всъщност заблуда е широко разпространеното мнение, че „данъчния рай” се намира само на екзотични острови. Значителни капиталови потоци се генерират в офшорни зони в Америка, включително в САЩ. За основаването на офшорна компания там е необходимо да се представи по-малко информация от тази за получаване на шофьорска книжа. Във Великобритания за 45 мин. по интернет можете да основете офшорна компания с акции на приносител без дори да е необходимо да представите документ за самоличност. Услугата включва и директори и секретар „под наем” и струва под Ј550. Виж откриването на банкова сметка на такава компания е доста по-трудно. Банките изискват доста повече информация и определено знаят кои са „истинските” собственици на офшорните си клиенти. Знаят, но не казват. Банковата тайна пази цели национални икономики, като тези на Щвейцария, Лихтенщайн, Монако, Андора, Кипър и др.

Защо въпреки ниските данъци у нас, чуждестранните инвеститори продължават да инвестират анонимно и как да разпознаем „истинските” инвеститори, замаскирани чрез офшорни компании?

Предимствата на офшорните зони по света са достатъчно популярни. Те са същите каквито ОИСР използва като критерии за дефинирането на една юрисдикция като „данъчен рай”, а именно: нулев или нищожен данък върху съответните доходи; липса на възможности за ефективна обмяна на информация за данъчни цели; липса на прозрачност (анонимност); липса на съществена активност. С две думи, данъчната оптимизация и анонимността са двата основни мотива за създаване на офшорна компания. И двете предимства обаче могат да се използват за постигането както на легални, така и за не толкова нелегални цели. Към легалните цели спадат оптимизация на данъчното облагане - особено ефективно при сделките по сливания и придобивания, международните финанси и трансграничната търговска дейност. Анонимността на истинските или крайните инвеститори е полезна при определени пазарни стратегии или сделки и се ползва като легално, но обикновено краткосрочно, средство за борба с конкуренцията. Когато обаче си анонимен за по-дълго време, явно целите ти са други и вероятно не толкова легални. Последното е толкова по-вероятно, колкото е по-благоприятна данъчна среда, където влага капиталите си анонимния инвеститор.

Когато целта е данъчна оптимизация или достъп до международни финансови пазари обикновено се избират страни, с който България има сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). По данни на БНБ най-големите чуждестранни инвеститори у нас са от страни като Австрия, Холандия, Великобритания, Кипър, Белгия и др. Офшорните компании регистрирани в тези зони обикновено са част от международни финансови групи и не търсят анонимност. В противен случай много е вероятно собственик на такава компания да се окаже друга офшорна компания регистрирана в значително по-либерална юрисдикция, а собственик на последната, да е местно лице желаещо гарантирана анонимност. Тази схема имиджово стой по-добре, но е неколкократно по-скъпа за поддръжка. Затова местните инвеститорите търсещи анонимност предпочитат да регистрират компании в „свръх” либерални юрисдикции като Британски Верджински Острови, Панама, Белиз и др. и чрез тях директно да инвестират у нас. Офшорни компании от тези юрисдикции са най-силно представените в България. В базата данни на ДАКСИ, най-много фирми, над 200 регистрирани в Панама и над 100 в Британски Верджински Острови, са сред собствениците на местни компании. 298.6 млн. е част от външния дълг на България[1] получен от фирми регистрирани в Британски Верджински Острови и 146,9 млн. евро на такива регистрирани в Панама по данни на БНБ към 30.06.2010г. Ако към тях прибавим и кредити, които местни фирми са получили от компании регистрирани в юрисдикции като Белиз, Бахамски, Кайманови, Сейшелски и други острови ще получим общо външен дълг над 700 млн. евро получен от т.нар. „данъчен рай”. Още по-интересно е, че България няма сключени СИДДО с горепосочените държави, т.е. анонимността е по-важен мотив са структуриране на тези инвестиции, отколкото оптимизацията на данъчното бреме.

Споменатите по-горе над 700 млн. лв. външен дълг са само „върха на айсберга”. Ако към тях добавим и кредити получени от компании регистрирани в юрисдикции, с които имаме подписани СИДДО, но които компании се притежават от други регистрирани на екзотични острови, „сивия” външен дълг ще се увеличи многократно. Следователно имаме една добра и една лоша новина. Добрата е, че значителна част от външния дълг на България не е дълг, а по-скоро следва да се третира като „замаскирано” дялово участие (собствен капитал). Това означава, че рисковата премия по задължения на България се надценява, т.е. България е по-малко рисково място за инвестиране, отколкото „официално” се счита. Лошата новина е, че голяма част от местните инвеститори, търсещи анонимност, плащат такси и комисионни („квази” данъци) на чужди държави, т.е. изнасят национален доход. В най-добрият случай те правят това поради страх от правителствена или криминална репресия, а в най-лошия, просто перат пари от „сивата” или „черната” икономика. Според преобладаваща част от все пак не особено надеждни проучвания, само „сивата” (без „черната”) икономика у нас е над 37% от БВП на страната[2]. За сравнение средният дял на сивата икономика в БВП за страните от ЕС е 16%. Каквато икономиката, такъв и външния дълг, такива и инвеститорите. „Сива” и анонимна икономика – „сив” и анонимен външен дълг, „сиви” и анонимни инвеститори.

 

Как да разпознаем кой е „истинския” собственик на офшорна компания.

Офшорна компания в качеството си на мажоритарен собственик в българска фирма. Ако управляващите българската фирма лица имат неограничени правомощия в рамките на Търговския закон, т.е. уставът на фирмата е достатъчно либерален и управляващите могат да правят широк обхват от сделки, без санкция от Общото събрание на акционерите, тогава е много вероятно точно тези управляващи да са собственици на офшорната компания. Добре е освен това да се види кое е лицето, представляващо офшорната компания, как то гласува на общото събрание и дали всъщност то не е същото, което оперативно управлява местния бизнес или е икономически свързано с него.

Офшорна компания в качеството си на кредитор на българска фирма. Ако предоставените заеми не са специално обезпечени (със залог или ипотека) и/или ниско лихвени, каквато е масовата практика у нас, много вероятно е лицата управляващи българската фирма длъжник или други, икономически свързани с тях, да са истинските собственици на офшорната фирма кредитор.

 

* Статията е публикувана в списанието „100-те най-богати българи” на в. Пари, под заглавие „Стратегически инвеститор от Панама”.

---

[1] Не включва задължения по търговски кредити и облигационни заеми.

[2] 37,7% от Брутния вътрешен продукт /БВП/ на България е сивата икономика, сочи проучване на консултантската компания "A.T. Kearney", поръчано от Visa Европа.

даже и тези "неистинските", офшорните, нещо хич ги няма вече у нас.

Инвестициите се сриват тази година, защото правителството активно се меси в преструктурирането на частния сектор у нас. Процес, който е към финала си, съдейки по фалитите, корпоративните преструктурирания, сливанията и придобиванията.
Потоците от офшорни зони пак ще потекат насам, но инвеститорите ще са други. Новите инвеститори ще приличат на предишните по голямо си GR (Government Relations).

Поздрави!

Моделът на потайността е изчерпан и офшорните банки трябва или да се адаптират към този факт, или те ще изчезнат. Според Метю Лин посоката за трансформацията им трябва да бъде в прехвърляне на бизнеса към центрове с ниски данъци, какъвто е България. „В Монако няма подоходен данък, така че ако живееш там няма смисъл да се криеш от данъци. Не правиш впечатление. На нововъзникващите пазари, например България, има плосък данък от само 10%. Ако живееш там също няма особен смисъл да криеш парите си. Финансовите центрове трябва да бъдат места с ниски данъци, а не с висока потайност“.

http://www.darikfinance.bg/novini/47959/%C8%E4%E2%E0+%EA%F0%E0%FF%F2+%ED%E0+%EE%F4%F8%EE%F0%EA%E8%F2%E5.+%CD%E0%F1%F2%FA%EF%E2%E0+%F7%E0%F1%FA%F2+%ED%E0+%C1%FA%EB%E3%E0%F0%E8%FF