Когато човек, контролира разходите си, а това не е много трудно, насочва всичките си усилия към повишаване на приходите. Този принцип вероятно следва и нашето правителство. Въпросът е как го прави и какъв е резултата. По отношение на разходите, контролът е лесен. Не е трудно да си финансов министър – като няма приходи, свиваш разходите или емитираш дълг. Ако няма кои да купи дълга продължаваш да свиваш разходите и така, докато дойде МВФ. Въпросът тук е, за какво се правят тези разходи. Каква е ползата от тях? Затова и реформите са необходими, за да има полза от бюджетните разходи за всички, а не само за крадците и хрантутниците. Разходите са важни, но приходите са по-важни.
Допълнителните разходи на правителството по време на криза са нож с две остриета. Ако те не се правят с цел възстановяване функционирането на пазарните механизми, вместо да ограничат щетите от кризата, те ги увеличат осезателно. За разлика от Европа, където гледат на нарастването на бюджетните разходи в условията на тежка икономическа криза, като на необходимо зло, с цел избягване на по-голямо зло – унищожаването на националната конкурентоспособност, у нас на бюджетния дефицит винаги се е гледало като на най-голямото зло. Запазването на националната конкурентоспособност е второстепенна цел, ако въобще е цел, какво да говорим за стимулирането й. Бюджетният дефицит е основен ориентир на икономическата политика на правителството през последните години, а това красноречиво показва липсата на визия и стратегия в неговата икономическа политика. В подкрепа на горното може да се посочи и ревизията на бюджет 2010, в която бяха предвидени нови 1,15 млрд. лв. разходи, които най-вероятно вече са изхарчени непрозрачно и непазарно, т.е. вече са прахосани.
Утопия е да се мисли, че с данъчни акции ще може да запълним държавната хазна. В момента частният сектор е толкова депресиран, че едвам оцелява без помощта на банките. Какво ще му вземат данъчните? Всичките му активи са ипотекирани и обезценени. Повишаването на контрола върху събирането на данъците е правилна стъпка, но недостатъчна и ненавременна. Много по-важно е привличането на инвестиции, за което ниската данъчна тежест е необходимо, но недостатъчно условие. Правителството трябва има ясна визия, рационална стратегия и да следва професионално разработен бизнес план.
Стимулирането на икономическия растеж, за сметка на увеличаването на бюджетния дефицит си заслужава, ако рисковете са приемливи. Едва ли някой ще оспори ползата от увеличаването на бюджетния дефицит с 1,6 млн. лв. отпуснати от държавата миналата седмица за обучение на служители на компанията за ремонт на самолети "Луфтханза Техник София". Същото може да се каже и ако държавата дофинансира проекта „Супер Бургас” в допълнение на очакваните под 40 млн. евро по Оперативна програма „Транспорт”. Още по-добре би било това да стане под формата на публично-частно партньорство (ПЧП), защото така ще се привлекат частни капитали в проекта, ще се увеличи конкуренцията и прозрачността на публичните инвестиции, а от там и тяхната икономическа целесъобразност. Ако за всяка публична инвестиция, държавата успява да привлече още толкова частен капитал и това се организира и администрира по прозрачен и конкурентен начин, скоро ще се върнем на пътя на растежа, но този път за дълго.
07.01.2011 18:33
1. Очевидно от статията е, че вие заемате позицията, че правилно решение в настоящия момент е покачването на правителствените разходи чрез финансиране с дълг. А според вас дали това ще има ефект в настоящия момент като отчитате структурата на българската икономика? Със сигурност сте наясно, че през 2005-2008г. държавата имаше приходи в резултат на бума в строителството и огромния ДДС, който беше събиран от този сектор. Ами от къде ще събираме приходи занапред, как ще върнем дълга, който ще емитираме сега? Както виждате българина не е толкова трудолюбив и предприемчив, колкото бива описван. Какво ще произведем в бъдеще, т.е. на какво да се надяваме, че ще осигури достатъчно приходи, за да върне емитирания сега дълг?
2. Дадохте хубави примери за правилни инвестиции на държавата, но това е капка в морето. Аз съм много скептичен по отношение на броя на подобните проекти. Това са по-скоро изключения. Ако имаше подобни добри проекти в изобилие, то със сигурност усвояемостта на еврофондовете би била различна от настоящата. Смятате ли като данъкоплатец, че корумпираната ни и слабо образована администрация трябва да влиза в ПЧП с бизнеса? Аз лично съм против, защото практиката показва, че у нас държавата става партньор с бизнеса и в следствие на това внася "Кон в новата ферма, а бизнеса участва с кокошката, но след това язди коня".
3. Категорично съм против позицията Ви, че данъчните акции не пълнят хазната. Може би не сте чели българския Наказателен кодекс, но там в общата част е формулирана целта на наказанието, която се изразява накратко "Индивидуална и генерална превенция". Чрез индивидуалната превенция се превъзпитава самия престъпник, а чрез генералната се въздейства предпрудително на общество
В настоящата ситуация, кадърните правителства, предпочитат да увеличат публичните инвестиции (не разходите си), но да запазят националната конкурентоспособност. Във всеки случай кризата ще нанесе щети, въпросът е да се ограничат загубите и в крайна сметка да се плати по-ниска цена.
Чрез ПЧП могат да се стимулират инвестициите, което е ключово за излизане от кризата и за постигане на устойчив растеж след това.
Що се отнася до данъчните акции, мисля, че ще имат незначителен еднократен ефект. Такива акции не се правят сега, а когато икономиката е в растеж. Сега се правят данъчни амнистии.
Накрая още веднъж благодаря за изразеното мнение.
Поздрави и успех!
