Наскоро „Монбат” откри третия си завод за рециклиране на акумулатори и батерии край румънската столица Букурещ. Другите два са в България и Сърбия. До момента инвестицията в Румъния е за 13 млн. евро и са наети 65 служители.

Защо в Румъния, а не в България? Пламен Бобоков мотивира изборa на Румъния с големината на пазара там, което не ми се струва много релевантно, тъй като едва ли бизнес модела би се оскъпил, ако се организира изкупуването на стари акумулатори от Румъния, които да се рециклират в България. Аргументите на другия брат Атанас Бобоков ми се струват по-съществени. Според него предимството на Румъния е, че токът и газът са по-евтини, а административните процедури по-кратки, отколкото в България. Минусът е, че данъците са по-високи. В този случай Румъния е имала по-големи конкурентни предимства пред България. Нещо, върху което нашето правителство би следвало да мисли ежедневно.

Премиерът на Румъния Емил Бок има повод за гордост. Той определи инвестицията като най-важното българско вложение в Румъния и призова още фирми да инвестират в страната. Чудно ми е само на какво се радва нашия премиер. Че се откриват нови работни места в Румъния ли?

Румънците, подпомагани от МВФ, изглежда се справят по-добре в приличането на инвестиции нищо, че финансово нашата страна е по-малко рискова. Явно нашата икономика е и по-малко конкурентоспособна. Това последното изглежда не е интересно за популярните родни икономисти, които непрекъснато ни убеждават от екрана, че ниския бюджетен дефицит и публичен дълг щели да докарат така жадуваните инвеститори. Струва ми се, че последното нещо, което интересува Монбат, къде да направи инвестициите си, са нивото на бюджетния дефицит и публичния дълг.

Постигането на нисък бюджетен дефицит и публичен дълг чрез съкращаване на разходи, не е амбициозна цел за едно правителство. Другият път е трудния. Този, да накараш икономиката да заработи, макар и на цената на по-висок риск в началото. Как да направим така, че икономиката да заработи? Отговорът на този въпрос е същия, като отговора на въпроса: какво трябваше да направи правителството, за да построи Монбат завода си у нас, а не в Румъния?

 

Пламен Дерменджиев
dplamen@gmail.com

Чуждите инвестиции, на които се разчита да съживят икономиката, продължават да намаляват, а плащанията на задължения на български компании към чужбина държи крайния им размер отрицателен. Това показват данните на БНБ за платежния баланс през първите четири месеца на годината, според които нетното изтичане за периода е 62.5 млн. евро, при положителен капиталов поток от 378.9 млн. година по-рано.

Изтичането на капитали се вижда още през нагласите на български компании да изнасят средствата си зад граница, като само за месец към чужбина са изпратени 254 млн. евро. Задграничните компании пък са изтеглили 130 млн. евро от депозити, но по този показател има забавяне на годишна база.

Така финансовата сметка за периода от януари до април отчита дефицит от 1.170 млрд. евро, а за същия период на миналата година той бе 569 млн. евро.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/15/1106409_investiciite_v_bulgariia_ostavat_minimalni/

Един внимателен прочит на горния постинг ни навежда на мисълта, че това решение е една много разумна и правилна инвестиция.
В аргументите на двамата братя има много практичност и професионална премереност.
В потвърждение на горeказаното, могат да се посочат следните доказателства:
1/Румъния е несъмнено много по - голям и перспективен източник на суровина за такова производство.
2/Излезлите от употреба акумулатори се третират като опасен отпадък и като такива, реизносът им е свързан с редица специфични изисквания; особено, когато става дума за трансгранично транспортиране на такива отпадъци.
Нашето законодателство е несигурно и подложено на непрекъснати промени и усложняване на съответните процедури! (Ярък пример за това е готвения нов закон за управление на отпадъците)
3/ Всички разрешителни у нас се издават с много спънки от администрацията и са подвластни на политическото статукво в страната.
4/ Евентулното по - високо данъчно бреме в Румъния се компенсира от множеството косвени такси, комисионни, глоби и т.н. у нас.
----------------------------------------------------------
MaChell

Твоят коментар потвърждава основната теза, че бизнес климата в Румъния е по-добър от този в България, въпреки "похвалите" на правителството и рейтинговите агенции.

Поздрави.

Huawei ще инвестира 200 млн. евро в Румъния до 2014 г

Китайският производител на оборудване за информационни технологии и комуникации Huawei ще инвестира 200 млн. евро в Румъния до 2014 г., се посочва в съобщение на румънското министерство на икономиката, цитирано от romania-insider.com.

Основните проекти, в които китайският концерн ще инвестира, са център за проектиране на компанията за цяла Европа в областта Пипера (до Букурещ), който трябва да е готов до края на февруари 2012 г., и изграждането на оптична мрежа на национално ниво в партньорство с румънската компания Transelectrica SA.

Huawei навлезе на румънския пазар през 2004 г. Huawei Romania е отчела приходи в размер на 69,2 млн. евро за миналата година, със 140% повече от предходния период.

Румънският министър на икономиката Йон Аритон откри кръгла маса с китайски компании, интересуващи се от инвестиции в Румъния, която е организирана в посолството на Румъния в Пекин, се посочва в съобщението.

http://www.investor.bg/news/article/125043/261.html